Как да заловим коледния дух, да го доведем вкъщи… и да го накараме да остане

Leave a comment Стандартен

Коледа е зад ъгъла. Червената шапка на доволно закръгления дядо, с може би най-известния смях в света, се показва леко-леко и всички знаем какво значи това. Време е да украсяваме елхи, да купуваме подаръци за любимите си хора, а и да ги опаковаме – тази година сами, нали?!… И, разбира се, да пием задължителния горещ шоколад, без който Коледата просто не е. След него всички ставаме по-доволни, по-усмихнати, по-щастливи и по-по-по…

Признавам си, така ме е хванал коледният дух, че онзи ден в магазина, докато избирах шоколадови бонбони, се хванах да си пея “All I want for Christmas is You”… Добре де, изтъркано е. Наистина, всяка година пускат едно и също по радиото, едно и също по телевизията, но се питам, не са ли това едни от малкото неща, които правят Коледата толкова хубава? Нещата, които не се променят? Нещaта, които ни връщат назад, към първите ни приказни спомени за Коледа.mood

Ако все още не ви е осенило коледното настроение, ето един кратък наръчник за  намиране и улавяне на Коледния дух. Добре е изброените по-долу стъпки да се практикуват преди и по време на Коледа, както и винаги, когато ни се прииска и след празниците.

1. Купете си елха или поне клонки – трябва да мирише на борова гора вкъщи… И разбира се, за къде сме без боцкащите ни нападали по пода иглички? Помня как майка ми се възмущаваше всяка година от тях… А на мен толкова много ми харесваха и винаги имах по една или две забодени,  дали в пуловера, дали в някой чорап. Обичах да лягам под елхата и да гледам всичките играчки и приказни светлинки… (Съвет от мен: никога не се притеснявайте за размера на вашата елха – в очите на децата, те винаги са с поне 30 метра височина). Разбира се, ако елхичката е истинска, трябва да е с корен, за да я засадите после – вие знаете на кое ваше любимо местенце.

2. Втора стъпка. Трябва да се заредим с една добра колекция от коледни филми. На първо място идва любимия за всички сезони, но особено актуален по Коледа “Love, Actually”… Няма как да не го хареса човек, от всичко си има – страхотни актьори и музика, отделно за 135 минути ставаме свидетели на сватби, изневери, влюбвания, несподелена любов, споделена любов, пропуснати шансове, смели грабвания на възможности; както и на разнообразни връзки между: стари приятели, нови приятели, шефове и подчинени, братя и сестри, познати и непознати, междурасови и междукласови… Мда – препоръчва се, гарантиран добър избор! Друг филм, който не пропускам да гледам е „Home Alone” 1, 2.. и/или 3, разбира се…Колкото и пъти да съм го гледала, на Коледа е задължителен в списъка ми.

3. Слушайте ги пустите коледни песни – въпреки протестите срещу неограничената им и донякъде принудителна консумация по това време на годината, няма доказателства действително на някой да е навредила песента „It’s Beginning To Look A Lot Like Christmas” на Michael Buble! Напротив даже, затова вместо да мърморите, опитвайте се да им се порадвате – един път в годината ги слушаме все пак!

4. Украсявайте колкото се може повече – от елхата, през прозорците с празнични светлинки, до подаръците и картичките, които както се разбрахме по-рано, тази година ще измайсторим сами! Нека ни бъде празнично – както отвътре, така и отвън. И не забравяйте, че и най-хубавата коледна украса не е по-хубава от вашето коледно настроение и усмивка!3c82a513fc4428c3d2fce118423e721e

5. Опечете сладки – дали ще са коледни сладки, пай или някакъв друг сладкиш, на Коледа печенето е “a must”!

6. Яжте мандарини… мнооого мандарини, а може и портокали. След това сложете обелките им на радиатора – една малка традиция, която правя всяка година, за да мирише навсякъде и да бъде още по-празнично. Като се сетя за Коледа, винаги ми замирисва на цитруси…

7. Бъдете щедри – дарете дрехи, храна или част от труда и времето си на хората в нужда. Опитайте се да помогнете с каквото и с колкото можете. Нека бъдем честни, колкото и грижи да имаме, фактът, че сме на закрито, имаме компютър и интернет, не ни нареждат сред най-бедстващите ни сънародници. Дори и малък поглед встрани е достатъчен, за да осъзнаем, че сме от късметлиите, а веднъж осъзнали колко много имаме, крачката към споделянето е малка.

 8. Защо не се опитаме да направим сами коледния венец тази година – трябват ни само борови клонки, тел и канап. За украса можем да ползваме канелени пръчки, малки червени ябълки, златисти звездички, панделки и всичко, което искаме да рециклирате, включвайки го във венеца. Понеже така и така ще го правим сами, нека бъде от естествени материали – достатъчно пластмаса има навсякъде.

9. Греяното вино също е „must“! По коледните пазари го правят много сладко за моя вкус, затова си го правя сама вкъщи. Рецептата е много лесна за изпълнение:

10. Подходящо вино е портвайн или бордо, но разбира се, всеки има собствен вкус, тъй че използвайте вашето любимо за опитмален резултат.gluhwine

  • Захар или мед.
  • Подправките, които трябва да си набавите за ароматната напитка са най-разнообразни – канела, карамфил, кардамон, черен пипер, джинджифил, ванилия (не е задължително да слагате от всички – отново всичко опира до вкус.)
  • Да не забравим плодовете – ябълки, лимони и портокали, а за още по-приятен, земен вкус, можете да добавите и орехи и стафиди.
  • Важно – при приготвянето на виното трябва да се внимава да не бъде загрято над 80 градуса, защото иначе ще изкипи. Ще е жалко, ако това се случи, защото ще изгуби всичките си вкусове и аромати.
  • А сега и пропорциите – 1л. червено вино, 2 ябълки, ½ чаша захар – кафява или бяла; мед – по вкус отново, 13-18 зърна черен пипер, 4-5 цвята карамфил, лимон и канела.
  • Приготвянето по стъпки – подгрейте виното, а към него добавете захарта, нарязаните ябълки и подправките. Виното се оставя да кипне и се бърка докато се разтопи захарта. Свалете го от котлона и го оставете да си почине за десетина минути, за да поеме от всичките аромати. Прецедете и сервирайте топло с резенчета лимон, ябълка… И пръчка канела.

Това са няколко от многото неща, които можете да направите, за да почувствате коледния дух и да не го пускате… Да го съхраните в буркани за през годината и всеки месец да отваряте по един от тях.unnamed (2)

Коледа е един от най-хубавите празници. Всеки втори е с подарък под ръка, приятелите и семействата се събират под един покрив и на една маса, макар и за кратко. Вкъщи е топло и мирише на вкусно. По радиото се чуват само весели мелодии, подготвящи ни за веселба поне една седмица преди празниците. Улиците придобиват нов вид с коледните лампички.. фонтаните и боровете в парковете също.

Коледа не е просто дата… Тя е състояние на ума и няма как да я намериш под коледното дърво, ако не я носиш в сърцето си… Ако не си тананикаш поне един път “…let it snow, let it snow, let it snow”, ако не хапнеш поне едно джинджифилено човече… или добре де, поне две.

Така че – весели празници на всички! Бъдете здрави, усмихнати и много щастливи. Пожелавам ви повече курабийки, по-малко спорове със семейството, които, както сочи статистиката,  са неизменима част от този празник. Повече прегръдки, много снежни човеци и по-малко измръзнали крайници.

 Хо-хо-хо,

С.В.

За йогата, приятелите и кое му е странното на баланса

Leave a comment Стандартен

 

Ключовите думи от Речника на безпардонните термини:

                                                   Обединяващата точка между трите ключови думи: сряда вечер

Да, една неочаквано хубава сряда вечер от тази едва започнала 2014-та година ( Дали има кой да се съгласи с мен, че на миналата вече й беше време да си ходи?!). От толкова окончателни раздели, нови начала, големи стъпки, малки стъпки, такива едни провали и такива успехи, че не можеш да разбереш кое какво е,  направо ми беше дошло до гуша от 3013-та! Нетърпеливото ми очакване на Новата година беше подкладено и от писането на новогодишни „резолюции“,  което винаги ме изпълва с  неоправдан оптимизъм, тъй като в моя случай тези „резолюции“ са по-скоро твърдения с пожелателен характер, неверни към момента на писане и най-често неверни в какъвто и да било момент.  Може би защото и самите ми решения са едни такива сложни за изпълнение… Ето няколко примера:

РЕШЕНИЕ  1: Да оставя кафето!…  при все че всеки знае, че:KAFE

РЕШЕНИЕ 2: Да се храня „здравословно“.  Оказва се невъзможно поради мъглявост на дефиницията. Въпреки цялата ми информираност по въпроса, не успявам да намеря точка на помирение (баланса, ако щете), между следните варианти за режими на хранене, всеки от който е „най-здравословен“ :

           режим 1: Ядат се само плодове и зеленчуци, сурови и по възможност още с кал по тях (за да сме сигурни, че са расли на слънце в собствената ни зеленчукова градина, а не в аквариум), никакво месо, никакви млечни продукти и яйца; допълваме с много ядки и пълнозърнести храни…

          режим 2: Никакви плодове, и НИКАКВА глюкоза (ник‘ва – капиш?! ), с изключение на диворасли боровинки. Въглехидратите биват компенсирани с огромно количество мазнини, защото от една две години насам те вече не са вредни, а са най-полезни. Примерно меню по този режим: 4 пържени яйца за закуска, неограничено количество био месо от як за обед; сьомга, отглеждана в собствения ни студеноводен сладък басейн за вечеря, гарнирана със сланина и тлъсти зрели сирена и четири бадема (но не повече)

         режим 3: Храната е бензин, а тялото е опел корсичкаколкото калории му налееш, толкова трябва да изхарчи, като желания резултат е дневният баланс да е нула.

Те тези с точните науки  не са решили кое е „здравословно“, а какво остава за моята филологическа глава, настроена на хуманитарни честоти…

РЕШЕНИЕ 3: Да допускам в живота си само позитивни, искрени и любящи хора, които ми желаят доброто (нещо като Сам от Властелинът на пръстените), а не егоцентрични вампири, чиято мисия е да ограбят и без това ограничения ми запас от положителна енергия (нещо като орките) – Временно  на холд, тъй като се оказва, че пред врата ми не се трупат положителните хора, за които си мечтая, а и по принцип орките са много повече. Точка. 

РЕШЕНИЕ 4: Да водя спокоен и балансиран живот.

????**///

РЕШЕНИЕ 5: Да правя йога всеки ден. Да, всеки ден, макар и по 30 минути!

Рекапитулацията от първите две седмици на новата година сочи към моята почти пълна капитулация по гореизброените новогодишни решения и съответно на практика нищо ново на хоризонта. Пълна каша и особено лоши резултати по точка 3) и 4). И така, първата половина на първия месец на дългоочакваната нова година се класира за запазената фраза на Бриджит Джоунс: “An exceptionally bad start”…

С едно малко изключение – йогата си я правех.Всеки ден. (Някъде дълбоко в мен явно се крият остатъчни залежи на воля, което някои биха нарекли инат. ) От редовната практика, възникнаха някои практически въпроси, на които you tube не можа да отговори… Стигна се до това да отида в истинско йога студио.

И така стигаме до сряда – магическата вечер, когато йогата, приятелите и балансът се срещнахаJ

С една приятелка отидохме в Йога Видя – квартално ми е, хареса ми сайта, разнообразната програма, пък и описанието на „учителите“ беше така изпипано и сърцато, ми че прииска да ги видя тези хора и на живо. Тук е момента да кажа, че въпреки, че към съм убедена, че йогата е прекрасно нещо за тялото и ума, се отнасям с подозрение към хората, които я практикуват. Останало ми е от детството – дядо ми беше „йоги“ и склонността му да стои на главата си по половин час сутрин и да диша тежко се струваше толкова странна на цяла фамилия от инженери (виж дефиницията), че дори не се коментираше, все едно е  неестетичен или кофти навик, като това да не се сдържа на публични места. Той самият също не правеше опити да ни приобщи  към йога идеята – имаше си други „поклонници“ и не му трябваха недисциплинирани, разглезени хлапета.

Но да се върнем на сряда вечер, когато с Катето връхлетяхме закъснели в залата, където ни посрещна тишина като в кладенец и озарени усмихнати лица буквално от всички посоки. Беше пълно, но услужливо ни направиха място, донесоха ни постелки и всички други необходими такъми, даже по едно одеяло, което ми се стори подозрително, защото в описанието за „ащанга виняса йога“ пишеше „динамична“ практика. Но подозрението се оказа неоснователно като британските телевизионни екипи на Хитроу на 1-ви януари, 2014-та, в очакване на ордите български и румънски имигранти. Час и половина отлетя като едно щракване с пръсти. И когато накрая отворих очи след йога нидра… о чудо! Химията в главата и тялото ми беше напълно различна!  Никаква умора, никакво напрежение.  Нямаше го стресът, който прилежно трупах от миналата година, а на негово място се бяха настанили спокойствие и усещане за лекота… 9fa914e9eae5b0946c9e93af3567f30bСториха ми се безценни, понеже са все по-редки гости в моя живот и си казах „Ето какво имало в йогата…“ … А тази вечер удоволствията едва започваха. Напълно освежени и пълни с енергия в десет часа вечерта по средата на работната седмица, неизбежно се запътихме към непалския ресторант в опасна близост до студиото….

 Има вечери, които се открояват от ежедневието и нормалния ход на времето. Като омагьосани от пролетни феи, те ухаят различно, вибрират на други честоти  и остават завинаги, сякаш Господ ги е посочил с пръст и казал: „Ти си специална!“…  Отбелязахме първата йога заедно и поредната ни среща с любимите матар коса лито, манго ласи, масала чай и всичко друго  от менюто, което успяхме да усвоим (а и двете сме способни в това отношение). Споделяхме си, говорихме си и се слушахме, захласнати от неизчерпаемата иронията на живота, в чиито най-банални прояви намираме хиляди поводи за изненада…

Mango Lassi 0002

Междувременно през цялата вечер с мен беше една мисъл, една жужаща въпросителна за това какво всъщност представлява  балансът… Това нещо, чиято основна характеристика за мен е пълното му отсъствие от моя живот.  Винаги съм се питала: защо не съм уравновесена като другите, защо има толкова контрасти и нестабилност в моя живот?! Бягах от училище, за да чета книги вкъщи, стремях се към стабилност, а не можех да издържа на едно място повече от две години; дълбоките корпоративни води, в които „вирея“ от 8 до 5 и моята креативната школа,  административната работа и  бунтарския ми дух,  Япония и Бразилия … Но може би просто греша по отношение на баланса. Докато стоях в поза свещ и всеки мускул на тялото ми работеше, за да запази равновесие, а цялото ми тегло се беше заинатило да прескача до безкрай  от едната ми ръка на другата, изведнъж ми просветна, че балансът всъщност е динамична величина. Дори и тези, които с каменно лице левитират на една ръка, сигурно се пънат и полагат толкова усилие, колкото и аз, за да останат в точката на баланс. Тоест човек не просто открива и застава мирно в „точката“, а постоянно търси и „намира“  мястото на равновесие, което дори не е място, а по-скоро е състояние…Изведнъж всичко си дойде на мястото: проблемът не в мен, че не намирам баланса, той просто си е нещо, което винаги само може да се търси.

Коледна работилничка

Leave a comment Стандартен

safe_imageОт много време не бях правила нищо с ръцете си. Всъщност, откакто бях дете. Майка ми още пази нещата, които съм изработвала като малка, сред които един невероятен парцален крокодил. Знам, че е нескромно, но наистина е страхотен. Помня, че ми доставяше голяма радост да правя парцалени кукли, после станах амбициозна и целево-ориентирана, както е модерно да се казва, и ост1459299_177688919094083_2082633579_nавих тези занимания, като ги дамгосах с етикета „детинщини“. Много време мина оттогава – някои цели постигнах, други не, като цяло се представих добре на изпитите, които животът ми поднесе 🙂 Докато в един момент се почувствах особено – постигнала съм много, но сякаш красотата и уютът някак си отсъстваха от живота ми, сякаш бях загубила някаква важна връзка със себе си. Тогава се записах на кулинарен курс, което беше едно от най-забавните неща, които съм правила, и който си струваше всяка стотинка. Хиляди благодарности на Ангел Димитров, създателят на „Амюз Буш“! 🙂

И така, скоро след това с прекрасната ми Пипи станахме съучастници в това невероятно приключение – Студио Нуово. От нас двете тя е сръчната, креативната, нейна беше и идеята да сме Reduce, Reuse, Recycle ориентирани. Пак тя измисли и оформи лицето на Студио Нуово, нашата запазена марка. Не само му създаде физиономия, но го направи с много стил :)) Тя даде и тон на многобройните творчески и креативни неща, които се завъртяха при подготовката на школичката ни и на всички тези, които вече се случват в нея.ателие 07

Пак под известното мото в момента при нас започна работилничка за Коледна магия 🙂

То не беше магия, не беше чудо! Не съм си представяла, че от шушулки от дърво, може да се пръкне украса за венец 🙂 И то прекрасна! Или от канап и жълъди – великолепна Коледна звезда :)))

 Основен заподозрян и съучастник ни стана талантливата Дани, чиито ръце наистина правят магия. Разбрах го по себе си, когато се опитах да преповторя един неин модел за свещник и се оказах цялата аз, барабар с модела, омазана с лепило, а тя ме успокои, взе ми творението, и хоп хоп, го приведе в прекрасен вид, с две три корекции, а в резултат се получиха две прекрасни нежни свещничета.1441438_177688932427415_481583354_n

Освен че е веща в ръчните изработки, Дани показа и завидни кулинарни умения – бонбони от слива и черен шоколад, домашен чийзкейк и меденки – не-зем-но вкус-ни. Като се добави към това и ароматът на бразилско кафе с подправки и на чай от свежи билки, атмосферата наистина стана магична!!!

 Не мога да го опиша, трябва да се преживее! 🙂1454816_10151881637293737_1530435238_n

 С риск да звуча старомодно, но бабите ни сигурно са се чувствали така на седенките, седнали около огнището с вълната в ръце, върху шарените черги, докато зимата е виела навън.

За само няколко часа и ние се пренесохме в една магическа атмосфера, сякаш извън времето, а сътвореното през тези часове носеше чара и красотата на момичетата, които вложиха душата и сърцето си, за да зарадват близките си и да събудят с таланта си магията на Коледа…Невероятно е!