Роден от любовта и бадемовите дръвчета

Leave a comment Стандартен

Няма да увъртам много и да се кумя, както обикновено. Започвам директно с рецептата, която ме провокира за последната статия от поредицата за Испания.

Та, казват, че по коледа ставали чудеса и малкото чудо, което с голямо удоволствие ще ви представя… се нарича турон. Точно така, за едни нуга… за други турон, достойнствата на този десерт са многобройни, неизброими и поставящи на постоянно изпитание тези, които се опитват да пазят линия. (Но не и тези, които пазят окръжност или които, като Оскар Уайлд смятат, че единствения начин да се избавиш от изкушението, е да му се отдадеш). За този сладък десерт с кадифен и изискан вкус, са необходими само 20 минути, а съставките са следните:

250 гр. мед, 125 гр. кафява захар, които се варят на слаб огън до получаването на златна, ухаеща на карамел консистенция. turron_in_moldСлед това, сместа се дърпа от огъня и към нея се добавят разбити на твърд сняг 2 белтъка, а след тях и 125 гр. нарязани или филирани бадеми. Може да добавите сушени плодове, лешници, шам фъстък и всичко друго, което ви дойде на ума. Все пак идва Коледа и трябва да сме щедри! Та, всичко това се намазва върху вафлена коричка, като отгоре се слага още една за похлупак, а готовото изкушение се притиска с нещо тежко и се оставя да съхне така от два до три дни на стайна температура. След като се изсуши, десертът се нарязва на парчета, като формата оставям на вас – може да са квадрати, правоъгълници, а дори и с формички за сладки стават много интересни резултати. Разбира се, може и без вафлена коричка, но съм длъжна да я спомена. Все пак така е започнало всичко, а историята трябва да се пази.

slide3-1a“Turron” е типично коледно изкушение – преди хората успявали да си позволят  този десерт само по празниците, но по наше време, а и за наш късмет, можем без притеснение да си хапваме всеки ден, без да има вероятност да ни омръзне. Това е така, защото с времето рецептите започнали да се размножават и много скоро хората разполагали с огромно разнообразие от турон – с шоколад, плодове, фъстъци, орехи, лешници и ликьор. Днес в Испания има три основни вида, които носят корените си от провинцията Аликанте – твърд турон с бадеми, покрит с оризова хартия; твърд с лешници… и мек, топящ се в устата, турон с бадеми… носещ едно от най-хубавите усещания, някога изпитвани.

Като заговорих за усещания… няма как да не добавя още мъничко, но за чувствата. Това всъщност е историята, зад която се крие туронът.. И да ви кажа, тя много му подхожда. Легендата започва с това, как един испански крал взел за жена скандинавска принцеса. ..Но в новата си родина, тя била нещастна. Копнеела за родината си и снежните пейзажи. Кралят се чудел как да помогне на принцесата и да я отвлече от тъгата й… Най-накрая му хрумнало какво да направи и заповядал навсякъде да засадят бадемови дръвчета. Техните нежни, светли и свежи цветове напомняли на съпругата му за зимата в родните й земи и така тъгата й изчезнала. Хиляди и хиляди дръвчета били посадени. GimpTreesСлед време започнали да раждат реколта и народът се научил как да използва щедростта на природата, измисляйки всякакви най-различни и вкусни рецепти, като една от тях била рецептата на турона, – затова до ден днешен испанците съветват, ако любимата ви е тъжна, да я зарадвате с един турон…

 …Но точно днес, точно сега.. няма да пиша за тъга. Тя няма място тук. Тази статия е в чест на идващата Коледа, на сладката радост, която можем да си доставим съвсем лесно и бързо. dsc_0068_1490Трябва да празнуваме малките парченца светлина и удоволствие всеки ден, всяка свободна минута!

Точно заради това ви оставям и отивам да спретна един турон набързо…. Така просто, за да е хубаво!

С.В.

Съботна pa’ella за егоисти

Leave a comment Стандартен

Имам добра новина! Тъй като Испания така ми е ми е легнала на сърцето, ще продължавам да ви въвличам в темата и да ви карам да любопитствате за още. (Това е планът, пък ще видим докъде ще вървим заедноJ ).

                Така… Понеже съм много сериозна и обещах от по-миналия път, днес имам да ви казвам едно, а може би в последствие и повече важни неща. Но нека започнем както си му е редът. Паеля. Даже си мисля, че трябва да се пише изцяло с главни букви.. ПАЕЛЯ. Ето така вероятно. Сериозна работа е все пак, а хем сама по себе си не се взема на сериозно… НО,.. но в същото време, всеки може да я сготви вкъщи за цялото семейство, както правят в Испания.. Питам: а защо не и само за себе си? Понякога е добре да мислиш в единствено число с нюанси на егоизъм. В този случай – нюанси на жълто, червено, леко скаридено розовеникаво, ммм…

Като си помисля за паеля и изведнъж, без да пита и чака.. отново ми става едно такова, цветно отвътре. Представям си всичките цветове в тигана, уханието на шафран.. И къкренето на разни благоуханни сокове, пуснати от идеално комбинираните съставки. Ах, това тихо къкрене, едва доловимо тананика нещо на испански и подканва да започна да танцувам… с лъжицата! Извинете ме, храната все ме кара да се отнасям някъде надалеч.. някъде в Мадрид.. някъде във Валенсия…

Може би първо трябваше да спомена откъде точно идва името на така любимото ми псевдо-семейно, а всъщност чисто егоистично, удоволствие. Думата Paella идва от тиган на валенсиански, валенсиано или каталонски, но както и да е – аз отново имам едно по-добро предложение!

Напук на историческите права, които се опитва да узурпира етимологията на думата „паеля“, на мен повече ми допада историята, която казва, че думата идва от „para ella”, което значи “за нея“. Легендата гласи, че paella се готви от мъжете върху огъня и затова е наречено ястие специално за нея = pa’ella. Кой ли не си мечтае да му сготвят, специално и единствено на него една цяла тава храна? Признавам си го… а и нали все пак съм романтичка, но това е друга тема… . Сега мисля да ви запозная и с малко от етикета на масата, когато става дума за любимата валенсианска храна.

Та, имате фантастична рецепта на паеля. Били сте достатъчно смели да се опитате да я сготвите. Опитвате я. Има страхотен вкус, нали? Толкова сте горди от себе си… Даже аз съм горда от вас. Сега следват важни неща: предупреждавам, че няма да имате цялото „паеля преживяване“, докато не се научите как да я ядете правилно!

Важни, вървящи ръка за ръка с яденето, булет точки с няколко техники, които не са толкова трудни, но пък са много важни и интересни!

  1. Поставете паелята в центъра на масата, за да могат всички да си взимат.
  2. Сложете до нея купа за черупките на морските дарове (по-долу ще видите какви).
  3. Опитайте се с малко въображение да оформите виртуални клиновидни форми, като има по една за всеки от гостите.
  4. Добрата новина е, че въображаемта част от паелята, която е пред вас е само и единствено ваша!
  5. Може да изстискате лимон върху вашата част, ако искате.
  6. Използвайте лъжица (или черупка от морските дарове, ако искате да сте истински паеля мастър).
  7. Яжте директно от тигана, като започнете от ръба към средата ( освен в случаите, когато най-апетитните парчета са в средата, когато Ваше право на домакин е да кажете на гостите да си взимат от края, докато Вие си взимате от средата).
  8. Следвайте стъпка 7, докато гладът изчезне. (Ако някои ви се опълчи с думите, че сте навлезли в неговото „въображаемо“ парче, напомнете му, че живеем в космополитен свят без реални граници, камо ли въображаеми и действайте смело напред) (( P.S. Скобите са за най-големите безсрамни безсрамници, които са подтиснали несъзнателния инстинкт на изчервяването, срама и всякакви задръжки. Така ви харесвам.. Когато се яде от обща паница, няма място за срам! ))
  9. ¡Buen provecho! Тази стъпка е от мен.. Сумтенето е задължително придружено от няколко чаши червено вино със сода или Tinto de verano, както го наричат испанци.paella.jpg

За да опитате и вие едно парченце от Валенсия, ще ви споделя рецептата на най-валенсианската паеля на света. Пък да ви видим след като я опитате!

 

  1. 500 гр. сварени миди с черупките
  2. 150 гр. големи изчистени скариди
  3. 400 гр. филе от риба, нарязано на парчета
  4. 1 глава стар лук, нарязан на ситно
  5. 2 скилидки чесън, нарязан на ситно
  6. 2 червени чушки
  7. 250 гр. ориз
  8. 200 гр. грах
  9. ½ с.л. шафран
  10. 1 л. пилешки бульон
  11. 50 мл. бяло сухо вино
  12. Зехтин, сол, черен пипер на вкус
  13. Сокът от ½ лимон

Приготвянето отново е на един дъх. Загрейте зехтин, около 2 лъжици… а може и малко повече. Запържете скаридите и рибата, като ги посолите със сол и пипер. След това ги пресипете в друг съд. В същия тиган добавете още малко зехтин и запържете лука и чушките. Като замиришат и придобият хубав цвят, добавете чесъна и ориза. Разбърквате хубаво с много любов и добавяте веднага виното. Докато всичките съставки в тигана си вършат работата и стават неустоимо прекрасни, трябва да разтоворите шафрана в пилешкия бульон. Щом виното се абсорбира от ориза, добавете малко от бульона заедно с грахта. След като течността се поеме е време да добавите още малко от бульона, докато не остане ¼ от него. Накрая слагате мидите, скаридите и рибата, заедно с останалия бульон. Посолявате на вкус, разбърквате добре и покривате с алуминиево фолио. Слагате тази благодат в загрята фурна на  150°C за 20 минути, докато се поеме всичката течността. Един последен съвет от мен. След като извадите паелята от фурната, оставете я да си почине за 5-8 минути. За хубавите неща се чака… и в повечето случаи, точно като този, си заслужава всяка минута.

 Поздрави… отивам да танцувам в кухнята на изкусителната мелодията на pa’ella,

С.В.

Испанска фиеста от пинчос, тапас или храна за приятели

Leave a comment Стандартен

Хващам се на бас, че повечето от вас като чуят Испания се сещат за червено вино и фламенко. На мен пък веднага, без да ми оставят време да се замисля, ми идват наум пинчос. Иначе казано, както се подвизават под не съвсем точното име извън Испания – тапас. Тук обаче, ще направя разликата за вас.

Пинчос са на клечка, а тапас – не. Първите се купуват с пиенето, а вторите го допълват безплатно (или поне в пред-комерсиалната епоха е било така). Ако имате късмета някой ден да се озовете в Испания, което искрено пожелавам и стискам палци, задължително трябва да се насладите на малките хапки живот. И тапас, и пинчос.. сами по себе си са изкушения за любителите и на храна… и на вино. Удоволствието се крие точно в това, че всичко е на една хапка, която е идеална във всяко отношение – цветове, хрупкав хляб и разнообразни комбинации от вкусове.

ac96d7800788feea75049bfb13d5444b

тапас

Малко повече за тапас:

Никой не може да се похвали, че знае от къде всъщност идват тапасите и има наистина мнооого теории и истории, които се въртят около тях. Появата им остава мистерия до ден днешен и общо взето, когато попитат някой испанец как са се родили, всеки разказва най-интересната и пиперлива – според него – история. На мен, честно казано, най-много ми се нрави теорията за това как барманите покривали чашите аперитиви с парче хляб или резен испанска шунка, за да не попадат вътре насекоми. Какво по-хубаво от това? Имаме вино, имаме нещо месно… как да не се размечтаеш.

Със сигурност е било много добро средство за привличане на вниманието…и даже голямо новаторство за онова време, мен ако питате. Та точно оттам tapa, което всъщност значи похлупак, започнало да има и друго значение – мезе.

Разнообразието на тези малки блаженства е огромно. Можете да опитате всякакви вариации на мезенца, които зависят главно от кулинарните особености на региона, в който се намирате. Освен тези особености, има и студени, и топли тапас. В баровете за montaditosвид малки сандвичи – се сервират върху хляб, а на други места – в глинени купички. В някои от провинциите, като Авила, Сеговия и Касерес, тапас преминават от крокети и сандвичи, през панирани ролца от калмари с дъх на море, до испанска тортиля и изкусителни пълнени чушки.

Тъй като Испания е обкръжена от вода, морската храна играе главната роля в гастрономията й. Задължително трябва да опитате пържения калмар, който е толкова крехък и пресен, че няма накъде повече… Задължително, задължително – скариди с чесън и чили, маринован артишок, глазирано чоризо в червено вино… свинско с шери, миди в салца.. и още много, много, много… Няма да ми стигне цял ден да описвам едни от най-големите изкушения за небцето, родом от Иберийския полуостров.

Освен че са богопомазано вкусни, тапас са и социално събитие. Всъщност, испанците ядат от тях само когато се събират с приятелите си на по чаша вино в някой бар. Идеалното завършване на деня, какво ще кажете?

…и още малко за пинчоситеunnamed

Пинчос започват пътя си от Сан Себастиан, но дали ще ги опитате в Мадрид, Каталуня или Барселона, с тях никога няма да сбъркате. Името им идва от клечка за зъби – pinchoпреминаваща през тях, която предпазва разпадането на хапката. Повярвайте ми, след няколко различни пинчос, няма как да останете гладни. Веднага ми идват на ум няколко апетитни предложения, които си заслужават и цената, и времето … и всичко. Слушайте внимателно, следва едно сериозно признание – нещото, от което не мога и не искам да се откажа е крема сирене, върху което има деликатен кайсиев мармалад с вкус на слънце и лято, ядки и стафиди върху хрупкав хляб, леко препечен на грила с покафенели резки… Сладкото може да се замени, разбира се. Може да сложите пресни плодове – праскови, круши, смокинии… Голям избор, колкото ви е голямо въображението – леко запечени на грил, за да придобият характер и по-голяма сочност. Може вместо стафиди, да добавите босилек… А може и двете заедно. Идеални комбинации всякакви и безброй. Другата ми слабост са хапките с печен – а преди това маринован в зехтин с билки – патладжан.. отгоре с прясна, свежа рукола и полусушени домати за пикантност…

Не знам дали усетихте, но обожавам и боготворя тези „добавки“, които за мен в повечето случаи са не второстепенни, а заемат главно място в моето меню. Надявам се поне малко да съм погъделичкала любопитството ви и още довечера да изпробвате няколко репецпти с чаша вино. Гарантиран успех…100%.

Та.. и пинчос.. и тапас. Всичките ги обичам… Те са храната на артистите, художниците, влюбените и приятелите. Изкуството в приготвянето, презентацията и на финала – консумацията им! е типично испанска кулинарна култура, с която дай боже всеки да може да се запознае. А веднъж щом срещата се случи… остава приятелството за цял живот.

С.В.

За паелята и 4-те въпроса на Don Juan

Leave a comment Стандартен

Знам че вече е студено, а и всички не спират да ми го повтарят… но някак напук, на мен ми се пие сангрия, а за вас не знам…  Който подкрепя това мое желание, моля да вдигне ръка, а пък по-късно ще се разберем кога и къде! Та, да… ще ни трябва червено вино, праскови, пъпеш, дори портокал, лимони и пръчка канела за разкош. Ако е сангрия, да има от всичко и то по много! Даже мисля да ви споделя една тайна рецепта, която винаги ме пренася в страната на фламенкото. Та ето какво ще ни трябва, за да доведем разкоша на Испания право в хола ни:

Тъй като вече започват студените дни, рецептата е с червено вино за душата:

  1. 700 мл. Червено вино766e027a920c11a227030b813fa5edd9
  2. 50 мл. Коняк
  3. 3 с.л. кафява захар
  4. 1 лимон
  5. 1 портокал
  6. 1 праскова, а защо не и нектарина
  7. 1 пръчка канела

За това райско питие ви трябват само 10 минути и добрата новина е, че всичко става много бързо и още по-лесно. Първо измийте плодовете много добре. Важно е! След това всичко става някак от само себе си ..изтисквате половинката на портокала, а другата нарежете заедно с коричките на хубави полумесеци. Нарежете и останалите плодове и ги прехвърлете в кана с големина поне 1,5 л. Добавете портокаловия сок, захарта, коняка и пръчката канела. Оставете ги за 2 часа в хладилник, за да си свършат работата. Накрая, след като са минали 2та часа, добавете червеното вино и се насладете на съвършенството, което току що създадохте.

Моля, внимавайте сега ! Всичко това трябва да се запише, запомни и практикува възможно най-често, без значение от време, място и час. Вариации и рецепти всякакви, въпрос на вкус. Има само няколко задължителни изисквания за консумация, а те са: добри приятели в комбинация с приятна музика и много настроение… а, и да не забравя, много наздравици! Е, ¡Salud.. а сега моля за внимание, chicos y chicas.

Представям ви Испания.

Точно така. Райското кътче на земята с прелестните танцьорки на фламенко, облечени в цветни костюми, Испания с храбрите тореадори, Испа02b301a9933802d85305d92b0671c4ebния с величествените си сгради….мм, и задължително трябва да спомена, Испания със своята паеля. Ох, извинете, тези дни само храна ми се върти в главата и не мога да се спра… Ммммне, добре де, малко ви послъгах… не само тези дни. От доста време ме мъчат доста сродни мисли, да не кажа еднакви едно към едно, но това е друг въпрос, който няма да обсъждаме (за)сега. Затова предлагам да си стиснем ръцете и да се престорим, че не съм направила това голямо признание още в първата ми статия.

И все пак, няма как да не напиша какво е всъщност това прекрасно, многоцветно, ароматно ястие. Обещавам ще бъда кратка. Паелята е любов… най-доброто описание, което може някой, някъде, някога да даде. Оризът с шафран, зеленчуците и морските дарове.. всичко това, смесено и станало едно цяло, едно просто съвършенство, създадено за цялото семейство. Второ обещание, внимавайте! Обещавам най-тържествено, някой път ще обясня по-подорбно, а до тогава

… buen provecho!

085add4b6b77c0f765e38a5f47d16014

А сега да се съсредоточим върху Испания, върху паелята и Дон Жуан. Той е най-големият прелъстител в историята. Един, така да се каже, владетел на изкуството на любовта, който заслужава известна доза внимание. Не сте убедени? Представете си тогава, че ядете мандарини направо от дървото, но достигате само тези от долните клони, до които не е достигнало достатъчно слънце, а и вече са пообрани от другите мераклии като вас. Поглеждайки нагоре, на най-високия клон, виждате една голяма, ярко оранжева, сочна и примамлива, недостижима мандарина. Това е той, Ролс Ройсът на кавалерите-романтици. Разбрахте ме мисля, м? Та, мили ми дами (моля да ме извините, господа), това е то, чудото Дон Жуан. Много правилно са казали хората, че жената е поезия, а думите са нейното сърце – или така й се иска да смята – и именно той е бил най-запознат с тази тънкост.

„Има само четири въпроса на този свят, които заслужават да бъдат зададени“ –казва той – „ Какво е свято? От какво е направен духът ни? За какво си заслужава да живееш? И за какво си заслужава да умреш? А отговорът на всички тях е един и същ – любовта.“

Ах, amor. След такива думи, как да не ти се подкосят краката и пулсът ти да не стане неритмичен? Нека ви кажа, невъзможно е.

Е, мен лично, ме терзаят и други въпроси…  Например, какво ли е да живееш в малко селце, скътано в покрайнините от туристи, от времето дори, запазило непорочния си чар? Яд ме е, че не мога да ви кажа. Уви, не знам, а как ми се иска… но си го представям много добре. Прекрасна, чиста хармония. Прости правила, място изпълненто със спокойствие и слънце, на което можеш да забравиш за всичко и просто да се наслаждаваш на току що излязла от фурната тортиля със зеленчуци и морски дарове, без да бързаш за където и да е. Дъхаво място, истинско… където хлябът, гаспачото и чорисото са домашни. Не е само това… виното, ах виното… то попива историята от великите времена, отлежавайки в бъчвите.

Ето това е то, романтиката… драги мои.

С.В.

 

Френски с Митко, Сезон 2, A2

Leave a comment Стандартен

Скъпи сегашни и бъдещи, отявлени  или колебаещи се франкофони, тази есен започва втори сезон на лингвистичното преживяване, скромно назовано  „френски с  Митко„!

За нас е радост, че отново можем да ви предложим курс с нашия прекрасен преподавател по френски, който през следващите два месеца и половина ще сподели огромния си запас от знания и ерудиция  с малко по-напредналите във френския език – тези, които са учили, но са позабравили, тези, които вече са направили първата крачка и са нетърпеливи за още!

Както някои от вас вече знаят, трудно можем да накараме Митко да се побере в някаква езикова рамка, в някаква система или да го нивелираме в „нива“. Той много много не вярва в тези неща, а това е чудесна новина за всички, които наистина искат да се потопят в езика и да оползотворят времето си!

Детайлите за курса можете да видите тук.

Вратите ни са широко отворени за вас, заповядайте!

Съботно-неделен курс по испански за начинаещи от 04-ти октомври

Leave a comment Стандартен

Привет на всички любители на испанския език! С радост ви съобщаваме, че на 04.10.14 г. в школата стартираме нов курс по испански за начинаещи!

Курсът, ниво А1.1 по европейската езикова рамка ще се провежда събота  и неделя от 09:15ч.  до 12:00ч.  или 6 академични часа седмично. Общата му продължителност е 8 седмици или 48 академични часа. Цена 330 лв.

За записвания и информация, моля обадете ни се на 0889 575 535 или ни пишете тук.

Очакваме Ви!

Курсове по английски език в Studio Nuovo

Leave a comment Стандартен
Хубавото на английския език е, че с него, в каквато и степен да го знаеш, навсякъде се оправяш! Едва ли има друг език, който всеки да говори, както може, и въпреки това всички да се разбират!
Холивуд си е свършил работата и всеки от нас има поне една любима реплика от филм на английски… Това е езикът на Байрон и Шели, на завоеватели и колонизатори. Дали за да покорите някой професионален връх или за да черпите информация с пълни шепи, този език е ключът!
Кой знае кога английския ще го сполети съдбата на френския, който години наред е господствал в света на бизнеса и дипломацията! Засега обаче този монополист държи здраво позиция, така че ако имате амбиция, хващайте здраво английската граматиката!!! Ние в Studio Nuovo имаме пълна готовност да Ви придружим в това приключение! Предлагаме обучение по английски за всички нива по европейската езикова рамка, а именно: А1, А2, В1, В2 и С1.  Работим по системата Speak out на Longman.
Цена на индивидуален урок 15 лв. ;  в група – 7 лв
За актуален график на часовете по английски и повече информация ни пишете или ни звъннете на 0889 575 535, 0889 935 118