Испанска фиеста от пинчос, тапас или храна за приятели

Leave a comment Стандартен

Хващам се на бас, че повечето от вас като чуят Испания се сещат за червено вино и фламенко. На мен пък веднага, без да ми оставят време да се замисля, ми идват наум пинчос. Иначе казано, както се подвизават под не съвсем точното име извън Испания – тапас. Тук обаче, ще направя разликата за вас.

Пинчос са на клечка, а тапас – не. Първите се купуват с пиенето, а вторите го допълват безплатно (или поне в пред-комерсиалната епоха е било така). Ако имате късмета някой ден да се озовете в Испания, което искрено пожелавам и стискам палци, задължително трябва да се насладите на малките хапки живот. И тапас, и пинчос.. сами по себе си са изкушения за любителите и на храна… и на вино. Удоволствието се крие точно в това, че всичко е на една хапка, която е идеална във всяко отношение – цветове, хрупкав хляб и разнообразни комбинации от вкусове.

ac96d7800788feea75049bfb13d5444b

тапас

Малко повече за тапас:

Никой не може да се похвали, че знае от къде всъщност идват тапасите и има наистина мнооого теории и истории, които се въртят около тях. Появата им остава мистерия до ден днешен и общо взето, когато попитат някой испанец как са се родили, всеки разказва най-интересната и пиперлива – според него – история. На мен, честно казано, най-много ми се нрави теорията за това как барманите покривали чашите аперитиви с парче хляб или резен испанска шунка, за да не попадат вътре насекоми. Какво по-хубаво от това? Имаме вино, имаме нещо месно… как да не се размечтаеш.

Със сигурност е било много добро средство за привличане на вниманието…и даже голямо новаторство за онова време, мен ако питате. Та точно оттам tapa, което всъщност значи похлупак, започнало да има и друго значение – мезе.

Разнообразието на тези малки блаженства е огромно. Можете да опитате всякакви вариации на мезенца, които зависят главно от кулинарните особености на региона, в който се намирате. Освен тези особености, има и студени, и топли тапас. В баровете за montaditosвид малки сандвичи – се сервират върху хляб, а на други места – в глинени купички. В някои от провинциите, като Авила, Сеговия и Касерес, тапас преминават от крокети и сандвичи, през панирани ролца от калмари с дъх на море, до испанска тортиля и изкусителни пълнени чушки.

Тъй като Испания е обкръжена от вода, морската храна играе главната роля в гастрономията й. Задължително трябва да опитате пържения калмар, който е толкова крехък и пресен, че няма накъде повече… Задължително, задължително – скариди с чесън и чили, маринован артишок, глазирано чоризо в червено вино… свинско с шери, миди в салца.. и още много, много, много… Няма да ми стигне цял ден да описвам едни от най-големите изкушения за небцето, родом от Иберийския полуостров.

Освен че са богопомазано вкусни, тапас са и социално събитие. Всъщност, испанците ядат от тях само когато се събират с приятелите си на по чаша вино в някой бар. Идеалното завършване на деня, какво ще кажете?

…и още малко за пинчоситеunnamed

Пинчос започват пътя си от Сан Себастиан, но дали ще ги опитате в Мадрид, Каталуня или Барселона, с тях никога няма да сбъркате. Името им идва от клечка за зъби – pinchoпреминаваща през тях, която предпазва разпадането на хапката. Повярвайте ми, след няколко различни пинчос, няма как да останете гладни. Веднага ми идват на ум няколко апетитни предложения, които си заслужават и цената, и времето … и всичко. Слушайте внимателно, следва едно сериозно признание – нещото, от което не мога и не искам да се откажа е крема сирене, върху което има деликатен кайсиев мармалад с вкус на слънце и лято, ядки и стафиди върху хрупкав хляб, леко препечен на грила с покафенели резки… Сладкото може да се замени, разбира се. Може да сложите пресни плодове – праскови, круши, смокинии… Голям избор, колкото ви е голямо въображението – леко запечени на грил, за да придобият характер и по-голяма сочност. Може вместо стафиди, да добавите босилек… А може и двете заедно. Идеални комбинации всякакви и безброй. Другата ми слабост са хапките с печен – а преди това маринован в зехтин с билки – патладжан.. отгоре с прясна, свежа рукола и полусушени домати за пикантност…

Не знам дали усетихте, но обожавам и боготворя тези „добавки“, които за мен в повечето случаи са не второстепенни, а заемат главно място в моето меню. Надявам се поне малко да съм погъделичкала любопитството ви и още довечера да изпробвате няколко репецпти с чаша вино. Гарантиран успех…100%.

Та.. и пинчос.. и тапас. Всичките ги обичам… Те са храната на артистите, художниците, влюбените и приятелите. Изкуството в приготвянето, презентацията и на финала – консумацията им! е типично испанска кулинарна култура, с която дай боже всеки да може да се запознае. А веднъж щом срещата се случи… остава приятелството за цял живот.

С.В.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s