За паелята и 4-те въпроса на Don Juan

Leave a comment Стандартен

Знам че вече е студено, а и всички не спират да ми го повтарят… но някак напук, на мен ми се пие сангрия, а за вас не знам…  Който подкрепя това мое желание, моля да вдигне ръка, а пък по-късно ще се разберем кога и къде! Та, да… ще ни трябва червено вино, праскови, пъпеш, дори портокал, лимони и пръчка канела за разкош. Ако е сангрия, да има от всичко и то по много! Даже мисля да ви споделя една тайна рецепта, която винаги ме пренася в страната на фламенкото. Та ето какво ще ни трябва, за да доведем разкоша на Испания право в хола ни:

Тъй като вече започват студените дни, рецептата е с червено вино за душата:

  1. 700 мл. Червено вино766e027a920c11a227030b813fa5edd9
  2. 50 мл. Коняк
  3. 3 с.л. кафява захар
  4. 1 лимон
  5. 1 портокал
  6. 1 праскова, а защо не и нектарина
  7. 1 пръчка канела

За това райско питие ви трябват само 10 минути и добрата новина е, че всичко става много бързо и още по-лесно. Първо измийте плодовете много добре. Важно е! След това всичко става някак от само себе си ..изтисквате половинката на портокала, а другата нарежете заедно с коричките на хубави полумесеци. Нарежете и останалите плодове и ги прехвърлете в кана с големина поне 1,5 л. Добавете портокаловия сок, захарта, коняка и пръчката канела. Оставете ги за 2 часа в хладилник, за да си свършат работата. Накрая, след като са минали 2та часа, добавете червеното вино и се насладете на съвършенството, което току що създадохте.

Моля, внимавайте сега ! Всичко това трябва да се запише, запомни и практикува възможно най-често, без значение от време, място и час. Вариации и рецепти всякакви, въпрос на вкус. Има само няколко задължителни изисквания за консумация, а те са: добри приятели в комбинация с приятна музика и много настроение… а, и да не забравя, много наздравици! Е, ¡Salud.. а сега моля за внимание, chicos y chicas.

Представям ви Испания.

Точно така. Райското кътче на земята с прелестните танцьорки на фламенко, облечени в цветни костюми, Испания с храбрите тореадори, Испа02b301a9933802d85305d92b0671c4ebния с величествените си сгради….мм, и задължително трябва да спомена, Испания със своята паеля. Ох, извинете, тези дни само храна ми се върти в главата и не мога да се спра… Ммммне, добре де, малко ви послъгах… не само тези дни. От доста време ме мъчат доста сродни мисли, да не кажа еднакви едно към едно, но това е друг въпрос, който няма да обсъждаме (за)сега. Затова предлагам да си стиснем ръцете и да се престорим, че не съм направила това голямо признание още в първата ми статия.

И все пак, няма как да не напиша какво е всъщност това прекрасно, многоцветно, ароматно ястие. Обещавам ще бъда кратка. Паелята е любов… най-доброто описание, което може някой, някъде, някога да даде. Оризът с шафран, зеленчуците и морските дарове.. всичко това, смесено и станало едно цяло, едно просто съвършенство, създадено за цялото семейство. Второ обещание, внимавайте! Обещавам най-тържествено, някой път ще обясня по-подорбно, а до тогава

… buen provecho!

085add4b6b77c0f765e38a5f47d16014

А сега да се съсредоточим върху Испания, върху паелята и Дон Жуан. Той е най-големият прелъстител в историята. Един, така да се каже, владетел на изкуството на любовта, който заслужава известна доза внимание. Не сте убедени? Представете си тогава, че ядете мандарини направо от дървото, но достигате само тези от долните клони, до които не е достигнало достатъчно слънце, а и вече са пообрани от другите мераклии като вас. Поглеждайки нагоре, на най-високия клон, виждате една голяма, ярко оранжева, сочна и примамлива, недостижима мандарина. Това е той, Ролс Ройсът на кавалерите-романтици. Разбрахте ме мисля, м? Та, мили ми дами (моля да ме извините, господа), това е то, чудото Дон Жуан. Много правилно са казали хората, че жената е поезия, а думите са нейното сърце – или така й се иска да смята – и именно той е бил най-запознат с тази тънкост.

„Има само четири въпроса на този свят, които заслужават да бъдат зададени“ –казва той – „ Какво е свято? От какво е направен духът ни? За какво си заслужава да живееш? И за какво си заслужава да умреш? А отговорът на всички тях е един и същ – любовта.“

Ах, amor. След такива думи, как да не ти се подкосят краката и пулсът ти да не стане неритмичен? Нека ви кажа, невъзможно е.

Е, мен лично, ме терзаят и други въпроси…  Например, какво ли е да живееш в малко селце, скътано в покрайнините от туристи, от времето дори, запазило непорочния си чар? Яд ме е, че не мога да ви кажа. Уви, не знам, а как ми се иска… но си го представям много добре. Прекрасна, чиста хармония. Прости правила, място изпълненто със спокойствие и слънце, на което можеш да забравиш за всичко и просто да се наслаждаваш на току що излязла от фурната тортиля със зеленчуци и морски дарове, без да бързаш за където и да е. Дъхаво място, истинско… където хлябът, гаспачото и чорисото са домашни. Не е само това… виното, ах виното… то попива историята от великите времена, отлежавайки в бъчвите.

Ето това е то, романтиката… драги мои.

С.В.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s